Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views :

Тежко детство белязало живота на професор Вучков!

/
/
/
278 Views

Професор Вучков почина в неделя вечерта, след като се е почувствал зле и е откаран в болница.Публикуваме неговата тежка история на трудно детство и още по-тежко юношество. Самият професор е разказвал колко тежък живот е имал, но е сдържал сълзите си е не спирал да се бори!

Детство, изпълнено с едва сдържани сълзи, липса на майчина ласка и бащина любов бележи живота на професор Вучков. “Моето детство е много драматично и тъжно. Израснах сам, без грижите на родителите ми. С майка ми съм живял само четири години, а останалите 16 съм се лашкал между две баби”, спомня си Юлиан. Родителите му се разделят много рано. Водещият на легендарното предаване “Размисли и страсти” живее с тях около година. Цели 12 години баща му Димитър не давал развод на майка му Виолета. “Баба ми и дядо ми по бащина линия мразеха майка ми. Баща ми беше голям еснаф и софийски тарикат от дребен мащаб. Майка ми беше много красива и ефектна. Артистична натура беше”, връща лентата назад професорът. Той не крие, че баща му е бил много под равнището на майка му. “Тя беше актриса и дълги години играеше в провинциални театри. Той не притежаваше нейното чувство за хумор. Баща ми нито веднъж през целия си живот не е стъпвал в театъра”, възмущава се Вучков.

Единственият човек, който дарява малкия Юлиан с любов, е баба му от Варна Иринка. “Тя ме обожаваше. Аз бях слънцето за нея. И това никак не е случайно, бях изключително красиво дете. Много очарователно. Баба ми с нейната безпогрешна интуиция видя, че съм по-различен от другите и че съм роден под звезда да бъда уникален. В първо отделение прекарвах много часове в нейната стая. Тя беше моторът на къщата. Командваше дядо ми и двете си дъщери. Стаята є винаги беше пълна с роднини, които искаха съвети. Трепереха от нейната дума. Щом аз се появявах от училище с моята чантичка в ръка, тя настояваше: “Юлчо да дойде.” За съжаление, когато бях на осем години, тя си отиде от най-коварната болест”, просълзява се Вучков. След смъртта на любимата си баба Юлиан е изпратен при баба си и дядо си в София. “Те никак не ме обичаха. Свивах се на кравайче в едно късо легълце в много тесничка кухня. Сам се грижех за себе си”, разказва водещият. След развода на родителите му майка му сключва брак с Любен Петров. Майка му и вторият му баща го изпращат в пансион в Копривщица. Там учил близо година.

“В това училище имаше деца побойници и ашлаци, които родителите им са ги изпратили да ги превъзпитат. Между тях аз ­ едно фино, изискано и доброжелателно дете, можете да си представите как съм живял. Но това е плод на чудовищната омраза на втория съпруг на майка ми Любен Петров. Той ме ненавиждаше и беше голям скандалджия. Накара майка ми да ме принуди да си продам единствената вещ ­ джобен часовник, и да им дам парите”, разказва Вучков.

В девети клас се хванал на работа в плод и зеленчук. „Изкарах някой лев и с парите си купих джобен часовник. Бях дете, което не притежаваше играчки. Мечтаех да имам една вещ и да є се радвам по детски. Но не можах дълго благодарение на Любен. Вторият ми баща беше изключително голям мръсник. Той говореше с мен чрез майка ми. Спомням си как аз съм до него в хола и той се провиква в кухнята на майка ми: “Ти каза ли му на Юлиан?” Той постоянно ме унижаваше, защото не можеше да понесе моята изключителна интелигентност и голяма култура. Дразнеше се, че аз не го ценях нито като човек, нито като актьор. Гледах да не влизам в конфликт с него и често преглъщах сълзите си. Мълчанието, с което показвах, че той е нищожество, го унищожаваше”, не крие Вучков.

От втория брак на майката на проф. Вучков се ражда брат му Михаил Петров. “Когато бях в 11-и клас, ми го оставяха да го гледам. Успоредно с това аз се готвех за матура. Полубрат ми беше много палав и див и ми създаваше много неприятности. За да го озаптя, му се карах. Той чакаше да се прибере баща му и почваше да реве. Пречеше ми да чета, но въпреки това не успя да ме провали. Намирах време през нощта, за да уча. Като ученик бях пълен отличник. Никога няма да простя на злодея Любен и сина му Михаил”, категоричен е професорът. Той не се разбира и с роднините си. “Роднините в много случаи не са най-добрите приятели на човека. Първите и вторите ми братовчеди нито един път не са ми звънели да ме поздравят. Да ми кажат “Браво, Юлиане”. Те са злобни и дребни, неосъществени в живота. Добре че са посредствени, за да им простим. Яд ги е, че не могат да ме достигнат.”

Благодарение на силната си воля водещият успява да превъзмогне тежкото си детство. “Бях изключително амбициозен. Казвах си: Ще надвия трудностите и обстоятелствата, ще покажа, че не съм случайно дете. Имах много популярност и в гимназиите, в които съм учил. Бях блестящ рецитатор. По няколко пъти ме изкарваха на бис”, спомня си Юлиан.
Професорът е много популярен сред жените. “В моя живот съм имал много гаджета. Докъм 20-годишнината си не се бях занимавал с момичета, защото бях изключително угрижен от тежкото си детство и ученичество. Не съм имал сили да мисля за любов. Но изведнъж, когато навърших 22 години, започнах връзка с една-две по-възрастни от мен жени. И оттам нататък, понеже съм много емоционален, имах много връзки.

Привличах нежни и грациозни дами. Мъжкараните не ме обичаха. Чак като станах на 70 години, открих любовта в лицето на Диана. Вече сме близо 7 години заедно. Харесваме се физически. Тя е много хубава жена ­ руса, хваща окото. В началото на връзката ни беше слаба, стройна, сега малко понапълня. Като всяка хубава жена много бързо си сменя настроенията, желанията. Разпиляна е, неорганизирана е, но има много голяма култура. Аз бях смаян от нейната култура, когато се запознахме. Познава всички изкуства. Страшно много е чела”, разказва Вучков. Една от болките на професора е, че няма наследници. “Съжалявам, че нямам дете. Имам великолепна библиотека, автор съм и на 30 книги. Хубаво щеше да бъде да имам едно дете, което един ден, като умра, да подреди тези неща. От друга страна, съм щастлив, че имам 30 деца. Това са моите книги. И не зная дали ако се бях оженил и имах едно или две деца, щях да натрупам толкова голямо литературно творчество. Едва ли”, откровен е телевизионерът.

  • Facebook
  • Twitter
  • Google+
  • Linkedin
  • Pinterest

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *